ATILA - Някой ден / Nqkoy den [tekst, tłumaczenie i interpretacja piosenki]

[Куплет 1]
Те бяха заедно от края на гимназията
Тя още помни деня, в който замина
Сега са заедно, но само в фантазията й:
превърта лентата на минали години
Завършиха училище, той започна бачкане
Всичко беше друго в парка на свечеряване -
мечтаеха заедно да стигнат до остаряване
Правеха планове, но светът играе зарове
Тя започна висше
висше в института -
вече пише в дебелите книги
идва в живота дебюта
А той е още в своята градска каюта -
помощник в денонощно, не капитан на юнга
В общото им бъдеще той даваше силите си
без обаче да знае за писмото от чичо й
който има кеш и предлага да помага
като плаща 5 години обучение в Канада
Тя дълго плака в ръцете му треперещи
но колко струва диплома в държавата на Пеевски...
За българите краят е решен -
на летището му каза:
"Ще те срещна някой ден"

[Припев] х5
„Някой дееен...
Ще те срещна някой дееен...“

[Куплет 2]
Той има семейство, син и жена
Живеят тежко в малък град на бедна община
Той е строител
и може да вдигне всичко от нищо
но 9 месеца без работа са си убийство
Тогава братовчед му се обажда
и казва, че с испанците тук добре се погаждат
трябва бачкане и не, че е лесно но
плаща се честно, най-важното: в евро
Осигуровки, застраховки - всичко на ум
и подписваш: само че за 2 години минимум
После може и семейство да изтеглиш:
няма да сте българи, но няма и да сте бедни
До тогава праща кинти редовно
да изкарат някакси между Станишев и Бойко...
За българите краят е решен -
на сина си каза:
"чакам те при мен някой ден"

[Припев]

[Куплет 3]
Сестра ми е зад граница вече години -
Швейцария и Франция са й родини
Остана там, ожени - се явно е щастлива
Боли ме, че детето й ще носи френско име...
Обичам я, помага ми най-вече с парите
и мразя, че когато тя ми казва: „Замини, де“
единствено ината ми все още тук държи ме
За българите краят е решен, но не за мен!

[Припев + Outro]
Все още на инат живееме
на инат се бориме
на инат се смееме
Все още на инат се влачиме
по корем и плачеме
търсим нови начини
да оцелеем, да оцелеем...